За единна нация!

След балканските държави и народи България и българите
заемат особено място с природните условия и качества на народа си:
честолюбие, енергия, издържливост, твърдост, пестеливост, желание и способности за усъвършенстване.Към това трябва да се добавят богатството и плодородието на почвата. Всичко това определя отношението и политиката на великите сили към България и българите. Ние можем да им противопоставим освен богатствата на нашата земя и силата на българския дух и на първо място национализма.
Национализмът е човешко чувсто, определящо съзнателно, активно и съпричастно отношение на личноста към националните ценности, идеали и исторически стремежи, изграждащи съдържанието нз националното съзнание, способност да се обосновават и защитават тези ценности, идеали и стремежи. Национализмът е антипод на националния нихилизъм и космополитизма, реакция срещу войнстващия интернационализъм и настъпващия глобализъм. Изразява непокорството и непримиримостта на човека срещу обезличаването и загубата на национална идентичност.
Общите черти на национализма се свеждат до следното:
-любов и привързаност към общата територия , език , култура, исторически традиции идеали и стремежи;
-стремеж към политическа независимост, суверенна държава, духовно и политическо единство на нацията, издигане и утвърждаване на престижа й;
-убеждение и вяра в необходимостта от развитие , обогатяване и усъвършенстване на Отечеството.
Появата на национализма се свързва с появата на нациите. Той е неделим от нацията и характеризира нейния стремеж за съхраняване в трудни периоди и условия за съществуването й.
Икономическа основа на национализма , на любовта към Отечеството е собствеността. Собствеността прави човека свободен и го мотивира в неговите чувства , мисли и действия.
Национализмът винаги ръкополага съществуването на национален идеал. За българската национална кауза ролята на национален идеал и същевременно програма имат идеите, заложени във фермана от 14.02.1870г за създаване на самостоятелна българска православна църква. По-късно тези идеи са доразвити в Проекторешенията на Цариградската Конференция (12.1876) и Санстефанския прелиминарен протокол (19.02.1878). Развитието на български национален модел във времето може да се опише с думите на Петер Юхас “Историческа истина и политическа реалност”.
Във началото трябва да се каже за отношението между национализма и патриотизма. Патриотизмът е любов към отечеството като жизнена позиция и отношение към държавната система, сънародниците, миналото и настоящето.
Национализмът е устойчива система от идеи, осъзнати и емоционално осмислено от личността или от определена група хора, обединени от съзнанието за еднотипна национална принадлежност. Защитава принципите на национална идентичност, национално единство, национален суверенитет, развива съзнанието за свободата и независимостта на Отечеството.
Национализмът е интимно човешко чувство, продължение на любовта. Ако любовта е влечение и обич към близки хора, то национализмът е общочовешко чувство и изразява отношението на човека към отчеството си и към своите сънародници. Национализмът винаги предполага активна позиция на човека в обществото и действията, подчинени на интересите на Отечеството и народа.
Съвременният национализъм е модерен. Когато говорим, че обичаме Отечеството си, ние уважаваме това чувство във всички други хора, граждани на съседни и по-далечни в пространството страни. Те също имат отечество и то за тях е не по-малко ценно и скъпо.Това е общочовешката същност на модерния национализъм. Тя заедно с другите общочовешки ценности идеи и чувства утвърждава, развива и пренася в бъдещето богатството и могъществото на хуманизма.
Когато говорим за национализма в България имаме предвид всички българи, граждани на Република България. То е присъщ за всички граждани на една държава. Не трябва да се мисли , че етническите особености влияят на националното чувство. България е родина, отечество на всички български граждани. Истинският националист обича България без условности и ограничения със цялото си сърце и душа. Достатъчно е да се вземе историята на кой да е български полк и да се види, че в списъка на героите, останали на бойното поле се срещат представители на всички етноси, живеещи в България. За всички тя е отечество и всички живяли, работили и загинали за нея. Всички са достойни български синове. На паметника на Незнайния войн е написано за всички герой:
“Българио,за тебе те умряха
една бе ти достойна зарад тях
и те достойни твои, майо,бяха,
и твойто име само кат мълвяха
умираха без страх”
Национализмът, любовта към Отечеството, предаността към неговите идеали, цели и исторически стремежи трябва да се приема като нравствена категория, като едно от висшите човешки качества и достойнства ,част от душевността и нравствеността на човека. Личността, лишена от национални чувства, прекланяща се на идоли и идеи, различни от националните й идеали е лишена от човещина.
Духовната същност на национализма се получава и по рождение, и в процеса на растежа, играждането и развитието на личността. Любовта към родителите и близките, към съпругата и децата утвърждават душевността на личността, интимният свят на човека. Тази любов се разширява и задълбочава за да се превърне в любов към Отечеството и тя е духовната същност на национализма. Национализмът, любовта към Отечеството подчертават и утвърждават човека-гражданин на своята страна. С това свое чувство хората обогатяват и продължават идеите на хуманизма, на вечните и непреходни човешки чувства и ценности.
Национализмът е вътрешната същност и потребност на човека.Той го прави духовно по-богат и нравствено по-силен. Национализмът на малките народи като нашия е основната преграда срещу войнстващата имперска доминация на великите сили и по-големите държави. В историята на Третата българска държава национализмът присъства и характеризира всяко събитие. То е и съдържание, и фон на обществения живот “в дни на борба горда и в дни на падение”.
Говорим за национализма като любов към Отечеството и готовността да се подчинят всички сили, мисли и чувства на човека на интересите и идеалите на своята страна и своя народ.Имаме предвид нашата България. Обичаме я и сме готови да дадем всичко за нея. Заедно с това уважаваме същото чувство у всички хора на планетата, граждани на своите страни.
Национализмът е начин на мислене и поведение, определян и ръководен от интересите на Отечеството, на всички негови граждани. Националните чувства на хората са насочени към Отечеството и към своите сънародници. Те мотивират хората-граждани да живеят и работят в името на Родината, да защитават нейните интереси. За защита на Родината си и интересите на нацията човек забравя страха и инстинкта за самосъхранение.
Нацията и национализмът са неделими. За това в нашето общество национализмът трябва да се приеме като естествна и нормална житейска позиция и начин на поведение. Нещо повече, недостигът на национализъм трябва да се оценява като нарушаване и разрушаване на моралните норми. Само така можем да се съхраним от настъплението на чужди и враждебни на България и българите идеи като интернационализъм, космополизъм, глобализъм.
Непосредствено контактува с национализма дългът. Дългът също е интимно човешко чувтство, осъзната и целенасочена душевна дейност. Дългът се състои в това, че човек е задължен да постъпва не по свое желание и в свои интереси ,а в името на обществото, в името на отечеството. Дългът предполага вътрешна настройка за самоконтрол, за искреност и отговорност към обществото и държавата.
Националното чувство се поражда и поддържа от националните идеали. В навечерието на войните за национално обединение идеалът на нашия народ е “oбединение на всички българи под скиптъра на България”. Идеята на национализма кара българите да оставят плуговете и нивите си недосети, жените недолюбени, децата недогледани и да отидат под знамената в името на България. Тази идея обединява духовно всички българи и им дава сили, воля и енергия за подвизи на бойното поле. След силното национално чувство укрепва волята и духа на българите и ги прави прекрасни войници-недостигнати, ненадминати, непобедени на бойното поле във всички войни по време на Третото българско царство.
Голямата любов към Отечеството дава сили и укрепва ръката на Стамен Панчев , когато пише сакралните слова.
“Дай живота си за края родни
българин бъди горд,сине мой”
Защитата на отечеството е обявена за върховен дълг и това е записано в Конституцията. По-точно е, че защитата на Отечеството е право, дадено на човека от Отечеството. Голямата любов към Отечеството и силното гражданско чувство определят себеотрицанието и стремежа към саможертва.
Съвсем резонно се появява въпросът за съотношението между национализмът и религията. Според нас те са категории от един ред или по-точно националимът има религиозна същност. Човекът-гражданин приема национализма, любовта към Отечеството като религия, като елемент на своята вътрешна същност, на своята душевност. Ако религията определя душевността на човека и мотивира неговите чувства към хората и обществото, то национализмът конкретизира всичко това и насочва мислите, чувствата, силите, енергията, действията на човека към Отечеството и в името на своя народ.
Като действия за усъвършенстване и развитие на нацията национализмът създава условия за просперитет на нацията в икономическо, културно и политическо отношение. Пример за такова развитие е България. Тя последна от балканските страни получава политическа автономия и собствена държава. Въпреки това за по-малко от 20 години изпреварва съседите си във всички области на общественото развитие и държавното усъвършенстване.
Войните за национално обединение на българите в началото на миналия век са с неуспешен край и завършват трагично за България. Страната преживява политическа катастрофа, наложена от Ньойскиския договор. Това не се отразява в другите области на живота на българите. След 1918г. в страната има всеобщ подем във всички области: икономика, култура, образование.
Като основна причина за този възход може да се посочи национализма. Честолюбието, твърдостта, желанието и способностите за усъвършенстване създават условие за духовно единение на българите и засилват творческата активност. Това позволява на страната бързо да преодолее икономическите последствия на войната и да устои на враждебния натиск отвън, защото след войната България има само врагове.
В условията на тотално настъпление на болшевизма и наложената гражданска война (1923-1925) българите запазват човещината и съхраняват душевността и благородството си. Продължителната студена гражданска война, наложена след това от Коминтерна не повлиява на душевността на българите.И това се постига благодарение на национализма.
Много често национализмът се представя и разбира като синоним на шовинизма. Това е абсолютна и ужасна грешка, но за съжаление и съвременните наши журналисти смятат така и заблуждават народа.Шовинизмът е крайно агресивна завоевателна идеология. Появява се във Франция през 1831г. (комедията на братя Коняр “Трицветната кокарда” един от героите е войнствения новобранец Никола Шовен).Прототип на героя е реален войник от гвардията на Наполеон със същото име.Преди битката при Аустерлиц (2.12.1805) на въпроса на императора къде е границата на Франция отговаря “ На Рейн, Ваше Величество”.
Условията в нашето общество, наложени след Втората световна война натрапиха на хората и наложиха в обществото съзнание крайни радикални идеи: войнстваш атеизъм, тотална държавна собственост и така наречените пролетарски интернационализъм и социалистически патриотизъм. Започна остра борба и брутално унищожаване ( в много случаи заедно с носителите) на общочовешките ценности и морал. Особено силно и жестоко се посегнало на национализма.
В нашето съвременно общество е създадено и целенасочено се поддържа негативно отношение към национализма. В много случаи то е по-остро и непримиримо отколкото по време на комунизма.
Чужди и враждебни на българския национализъм са заедно със спомените болшевишки идеи и космополитизма и глобализма. Тези идеи са различни по происход, но същността им е еднаква.Те се опитват да лишат народитв на малките страни от индивидуалност, национална идентичност и национално самочувствие, от любов към своята родина и своите сънародници. В името на предлаганите идеи се правят опити за налагане и утвърждаване на господството на големите държави, великите сили. Световната практика досега е показала несъстоятелността и антихуманната същност на тези идеи.
Българските политици и държавници преди 1946г. , останали между старниците на историята в живота и дейността си винаги са били националисти и национализмът и националните интереси на България са характеризирали дейността и управлявали действията им. Известни са думите на проф. Александър Цанков “Българската политика трябва да се прави не в Париж, Белград или Москва, а в София от българите”.
Българските политици след 1944г. (и днешните също) имат съвсем невярно и превратно разбиране за национализма. Политиката и действията им са сервилни и не са съобразени нито с конституцията нито с интересите на България, нито със мнението и въжделенията на българския народ. На няколко поколения българи е внушавано,че национализмът е ретроградно, реакционно, опасно (фашистко, монархо-фашистко) чувство- причина за всички беди и нещастия на човечеството.
Любовта към Отечеството, утвърждаването на доброто, благородството в отношенията между хората ще ни помогнат по-бързо да извървим пътя от надеждата до така желаните от всички хармония и съвършенство.

Георги Кокеров