За единна нация!

След балканските държави и народи България и българите
заемат особено място с природните условия и качества на народа си:
честолюбие, енергия, издържливост, твърдост, пестеливост, желание и способности за усъвършенстване.Към това трябва да се добавят богатството и плодородието на почвата. Всичко това определя отношението и политиката на великите сили към България и българите. Ние можем да им противопоставим освен богатствата на нашата земя и силата на българския дух и на първо място национализма.
Национализмът е човешко чувсто, определящо съзнателно, активно и съпричастно отношение на личноста към националните ценности, идеали и исторически стремежи, изграждащи съдържанието нз националното съзнание, способност да се обосновават и защитават тези ценности, идеали и стремежи. Национализмът е антипод на националния нихилизъм и космополитизма, реакция срещу войнстващия интернационализъм и настъпващия глобализъм. Изразява непокорството и непримиримостта на човека срещу обезличаването и загубата на национална идентичност.
Общите черти на национализма се свеждат до следното:
-любов и привързаност към общата територия , език , култура, исторически традиции идеали и стремежи;
-стремеж към политическа независимост, суверенна държава, духовно и политическо единство на нацията, издигане и утвърждаване на престижа й;
-убеждение и вяра в необходимостта от развитие , обогатяване и усъвършенстване на Отечеството.
Появата на национализма се свързва с появата на нациите. Той е неделим от нацията и характеризира нейния стремеж за съхраняване в трудни периоди и условия за съществуването й.
Икономическа основа на национализма , на любовта към Отечеството е собствеността. Собствеността прави човека свободен и го мотивира в неговите чувства , мисли и действия.
Национализмът винаги ръкополага съществуването на национален идеал. За българската национална кауза ролята на национален идеал и същевременно програма имат идеите, заложени във фермана от 14.02.1870г за създаване на самостоятелна българска православна църква. По-късно тези идеи са доразвити в Проекторешенията на Цариградската Конференция (12.1876) и Санстефанския прелиминарен протокол (19.02.1878). Развитието на български национален модел във времето може да се опише с думите на Петер Юхас “Историческа истина и политическа реалност”.
Във началото трябва да се каже за отношението между национализма и патриотизма. Патриотизмът е любов към отечеството като жизнена позиция и отношение към държавната система, сънародниците, миналото и настоящето.
Национализмът е устойчива система от идеи, осъзнати и емоционално осмислено от личността или от определена група хора, обединени от съзнанието за еднотипна национална принадлежност. Защитава принципите на национална идентичност, национално единство, национален суверенитет, развива съзнанието за свободата и независимостта на Отечеството.
Национализмът е интимно човешко чувство, продължение на любовта. Ако любовта е влечение и обич към близки хора, то национализмът е общочовешко чувство и изразява отношението на човека към отчеството си и към своите сънародници. Национализмът винаги предполага активна позиция на човека в обществото и действията, подчинени на интересите на Отечеството и народа.
Съвременният национализъм е модерен. Когато говорим, че обичаме Отечеството си, ние уважаваме това чувство във всички други хора, граждани на съседни и по-далечни в пространството страни. Те също имат отечество и то за тях е не по-малко ценно и скъпо.Това е общочовешката същност на модерния национализъм. Тя заедно с другите общочовешки ценности идеи и чувства утвърждава, развива и пренася в бъдещето богатството и могъществото на хуманизма.
Когато говорим за национализма в България имаме предвид всички българи, граждани на Република България. То е присъщ за всички граждани на една държава. Не трябва да се мисли , че етническите особености влияят на националното чувство. България е родина, отечество на всички български граждани. Истинският националист обича България без условности и ограничения със цялото си сърце и душа. Достатъчно е да се вземе историята на кой да е български полк и да се види, че в списъка на героите, останали на бойното поле се срещат представители на всички етноси, живеещи в България. За всички тя е отечество и всички живяли, работили и загинали за нея. Всички са достойни български синове. На паметника на Незнайния войн е написано за всички герой:
“Българио,за тебе те умряха
една бе ти достойна зарад тях
и те достойни твои, майо,бяха,
и твойто име само кат мълвяха
умираха без страх”
Национализмът, любовта към Отечеството, предаността към неговите идеали, цели и исторически стремежи трябва да се приема като нравствена категория, като едно от висшите човешки качества и достойнства ,част от душевността и нравствеността на човека. Личността, лишена от национални чувства, прекланяща се на идоли и идеи, различни от националните й идеали е лишена от човещина.
Духовната същност на национализма се получава и по рождение, и в процеса на растежа, играждането и развитието на личността. Любовта към родителите и близките, към съпругата и децата утвърждават душевността на личността, интимният свят на човека. Тази любов се разширява и задълбочава за да се превърне в любов към Отечеството и тя е духовната същност на национализма. Национализмът, любовта към Отечеството подчертават и утвърждават човека-гражданин на своята страна. С това свое чувство хората обогатяват и продължават идеите на хуманизма, на вечните и непреходни човешки чувства и ценности.
Национализмът е вътрешната същност и потребност на човека.Той го прави духовно по-богат и нравствено по-силен. Национализмът на малките народи като нашия е основната преграда срещу войнстващата имперска доминация на великите сили и по-големите държави. В историята на Третата българска държава национализмът присъства и характеризира всяко събитие. То е и съдържание, и фон на обществения живот “в дни на борба горда и в дни на падение”.
Говорим за национализма като любов към Отечеството и готовността да се подчинят всички сили, мисли и чувства на човека на интересите и идеалите на своята страна и своя народ.Имаме предвид нашата България. Обичаме я и сме готови да дадем всичко за нея. Заедно с това уважаваме същото чувство у всички хора на планетата, граждани на своите страни.
Национализмът е начин на мислене и поведение, определян и ръководен от интересите на Отечеството, на всички негови граждани. Националните чувства на хората са насочени към Отечеството и към своите сънародници. Те мотивират хората-граждани да живеят и работят в името на Родината, да защитават нейните интереси. За защита на Родината си и интересите на нацията човек забравя страха и инстинкта за самосъхранение.
Нацията и национализмът са неделими. За това в нашето общество национализмът трябва да се приеме като естествна и нормална житейска позиция и начин на поведение. Нещо повече, недостигът на национализъм трябва да се оценява като нарушаване и разрушаване на моралните норми. Само така можем да се съхраним от настъплението на чужди и враждебни на България и българите идеи като интернационализъм, космополизъм, глобализъм.
Непосредствено контактува с национализма дългът. Дългът също е интимно човешко чувтство, осъзната и целенасочена душевна дейност. Дългът се състои в това, че човек е задължен да постъпва не по свое желание и в свои интереси ,а в името на обществото, в името на отечеството. Дългът предполага вътрешна настройка за самоконтрол, за искреност и отговорност към обществото и държавата.
Националното чувство се поражда и поддържа от националните идеали. В навечерието на войните за национално обединение идеалът на нашия народ е “oбединение на всички българи под скиптъра на България”. Идеята на национализма кара българите да оставят плуговете и нивите си недосети, жените недолюбени, децата недогледани и да отидат под знамената в името на България. Тази идея обединява духовно всички българи и им дава сили, воля и енергия за подвизи на бойното поле. След силното национално чувство укрепва волята и духа на българите и ги прави прекрасни войници-недостигнати, ненадминати, непобедени на бойното поле във всички войни по време на Третото българско царство.
Голямата любов към Отечеството дава сили и укрепва ръката на Стамен Панчев , когато пише сакралните слова.
“Дай живота си за края родни
българин бъди горд,сине мой”
Защитата на отечеството е обявена за върховен дълг и това е записано в Конституцията. По-точно е, че защитата на Отечеството е право, дадено на човека от Отечеството. Голямата любов към Отечеството и силното гражданско чувство определят себеотрицанието и стремежа към саможертва.
Съвсем резонно се появява въпросът за съотношението между национализмът и религията. Според нас те са категории от един ред или по-точно националимът има религиозна същност. Човекът-гражданин приема национализма, любовта към Отечеството като религия, като елемент на своята вътрешна същност, на своята душевност. Ако религията определя душевността на човека и мотивира неговите чувства към хората и обществото, то национализмът конкретизира всичко това и насочва мислите, чувствата, силите, енергията, действията на човека към Отечеството и в името на своя народ.
Като действия за усъвършенстване и развитие на нацията национализмът създава условия за просперитет на нацията в икономическо, културно и политическо отношение. Пример за такова развитие е България. Тя последна от балканските страни получава политическа автономия и собствена държава. Въпреки това за по-малко от 20 години изпреварва съседите си във всички области на общественото развитие и държавното усъвършенстване.
Войните за национално обединение на българите в началото на миналия век са с неуспешен край и завършват трагично за България. Страната преживява политическа катастрофа, наложена от Ньойскиския договор. Това не се отразява в другите области на живота на българите. След 1918г. в страната има всеобщ подем във всички области: икономика, култура, образование.
Като основна причина за този възход може да се посочи национализма. Честолюбието, твърдостта, желанието и способностите за усъвършенстване създават условие за духовно единение на българите и засилват творческата активност. Това позволява на страната бързо да преодолее икономическите последствия на войната и да устои на враждебния натиск отвън, защото след войната България има само врагове.
В условията на тотално настъпление на болшевизма и наложената гражданска война (1923-1925) българите запазват човещината и съхраняват душевността и благородството си. Продължителната студена гражданска война, наложена след това от Коминтерна не повлиява на душевността на българите.И това се постига благодарение на национализма.
Много често национализмът се представя и разбира като синоним на шовинизма. Това е абсолютна и ужасна грешка, но за съжаление и съвременните наши журналисти смятат така и заблуждават народа.Шовинизмът е крайно агресивна завоевателна идеология. Появява се във Франция през 1831г. (комедията на братя Коняр “Трицветната кокарда” един от героите е войнствения новобранец Никола Шовен).Прототип на героя е реален войник от гвардията на Наполеон със същото име.Преди битката при Аустерлиц (2.12.1805) на въпроса на императора къде е границата на Франция отговаря “ На Рейн, Ваше Величество”.
Условията в нашето общество, наложени след Втората световна война натрапиха на хората и наложиха в обществото съзнание крайни радикални идеи: войнстваш атеизъм, тотална държавна собственост и така наречените пролетарски интернационализъм и социалистически патриотизъм. Започна остра борба и брутално унищожаване ( в много случаи заедно с носителите) на общочовешките ценности и морал. Особено силно и жестоко се посегнало на национализма.
В нашето съвременно общество е създадено и целенасочено се поддържа негативно отношение към национализма. В много случаи то е по-остро и непримиримо отколкото по време на комунизма.
Чужди и враждебни на българския национализъм са заедно със спомените болшевишки идеи и космополитизма и глобализма. Тези идеи са различни по происход, но същността им е еднаква.Те се опитват да лишат народитв на малките страни от индивидуалност, национална идентичност и национално самочувствие, от любов към своята родина и своите сънародници. В името на предлаганите идеи се правят опити за налагане и утвърждаване на господството на големите държави, великите сили. Световната практика досега е показала несъстоятелността и антихуманната същност на тези идеи.
Българските политици и държавници преди 1946г. , останали между старниците на историята в живота и дейността си винаги са били националисти и национализмът и националните интереси на България са характеризирали дейността и управлявали действията им. Известни са думите на проф. Александър Цанков “Българската политика трябва да се прави не в Париж, Белград или Москва, а в София от българите”.
Българските политици след 1944г. (и днешните също) имат съвсем невярно и превратно разбиране за национализма. Политиката и действията им са сервилни и не са съобразени нито с конституцията нито с интересите на България, нито със мнението и въжделенията на българския народ. На няколко поколения българи е внушавано,че национализмът е ретроградно, реакционно, опасно (фашистко, монархо-фашистко) чувство- причина за всички беди и нещастия на човечеството.
Любовта към Отечеството, утвърждаването на доброто, благородството в отношенията между хората ще ни помогнат по-бързо да извървим пътя от надеждата до така желаните от всички хармония и съвършенство.

Георги Кокеров

Лидерът на партия “Организация на “Обединената нация” Петър Димитров: ГЕРБ изсмукват електората на "Атака"

Анна Кълцева

Г-н Димитров, нарекли сте вашата партия ООН…

Да, аз съм си запазил името “Организация на “Обединената нация” (ООН) в Софийски градски съд на мое име. Бях в основата на инициативния комитет в Сливен за създаване на партията. Аз съм бивш общински съветник в града от “Атака”.

И кое наложи създаването на вашата партия?

Идеята е по-отдавна. Но на 22 септември т.г. , в деня на нашата национална независимост, се събра инициативният комитет. Приехме учредителна декларация, както е по закон. В нея пише, че сме патриоти, българи сме, но сме нормалните патриоти, без крайностите и популизма, които създаде Волен Сидеров. Нормални хора сме с малко по-мека позиция към някои неща, но в никакъв случай не подкрепяме излъчването на новини на турски език. Ние търсим хората, които могат да създават, а не само да рушат. Още двама общински съветници от Сливен застанаха зад мен…

И те ли са бивши атакисти?

Да. Първо, ние се отделихме от “Атака”, защото Волен Сидеров я превърна в ООД. Той не желае да има работещи и действащи по места хора, а само да остане медийната марка “Атака” и той начело.

Само тримата ли сте, нямате ли изисквания от закон минимален брой учредители?

Вижте, с това нещо се спекулира. Аз съм запознат със закона, казвам ви – в момента имам необходимите подписи на инициативния комитет…

Колко са те?

Над 70 човека са се подписали в инициативния комитет и те бяха на първоначалното събрание. Процедурата е такава – след като инициативният комитет излезе с учредителна декларация, тя се помества в един национален всекидневник. Нашата вече излезе и след това трябва да се състои учредителното събрание от поне 500 човека. По закон то трябва да се състои до три месеца и вече след това за регистрацията трябват 2 500 подписа, а не 5 000. И между другото – учредителите на новата ислямска партия в Славяново не са чели закона и не знаят как става номера!

Случайно ли е, че учредявате националистическа партия, когато в Славяново се учредява Мюсюлман-демократичен съюз, в Рибново напрежението расте на етническа основа, а в Асеновград се събират представящи се за Ку-Клукс клан?

Не е случайно. Това е въпрос на политическа дейност. Всеки има право да учредява. Вижте, като се каже национализъм, всеки го свързва с подскачането на Волен Сидеров и се отдръпва. А национализмът е най-висша форма на патриотизъм, това е нещо много хубаво. Друг е въпросът, ако вземе да се изражда…

Попитах ви дали има връзка между създаването на вашата партия и тази в Славяново…

Хубаво би било да отговоря с “да”, но не е така. Ние просто учредихме по-рано “Организация “Обединени националисти” – на 22 септември. А те – на 27 септември.

А как гледате на създадената в Славяново партия?

Много отрицателно! За мен това нещо е подготвено. И тоя паметник на турския войн – това е изродска работа. Иначе от медиите съм запознат за Рибново, но трябва да кажа, че в Сливен такива конфликти няма.

Но създадохте “Организация на “Обединената нация”…

По-скоро, за да видим какво можем да направим за българите и за хората. В момента нашите усилия тук в Сливен са насочени към следното: Всички общински съветници в Сливен получиха по една луксозна книжка от турския консул. Тя е на някакъв научно-изследователски институт в Анкара. В нея се обяснява защо не е имало арменски геноцид. Но за съжаление на турския консул ние в Сливен арменския геноцид го приехме, че се е случил – на общинска сесия с пълно единодушие и по наше предложение. Е, ние не получихме такива книжки, защото ни предложихме да се признае арменския геноцид. И го вкарахме в културния календар на общината, т.е. тя се ангажира с провеждането на помен-панихида и културни признаци като съорганизатор на мероприятията на арменците. По подобие на ромския празник – 8 април.

Във вашата партия само етнически българи ли ще се включат, или ще има представители и на други етноси?

Разбира се, че представители на всички етноси! Партията ни е отворена за всички българи по самосъзнание. Затова не случайно е избрано името “Организация на “Обединената нация”. Като го съкратите, абревиатурата ООН внушава наднационални ценности. Нека борбата да бъде на културното поприще, на спортното игрище, а не на крайните изяви.

Разбирам, че се стремите към национално представителство?

Непременно. Постепенно ще създаваме структури във всички региони на страната. Без да изпадаме в еуфорията, заради която бихме могли да привлечем неподходящите хора.

И твърдите, че случайно са близки датите на учредяване на вашата партия и тази в Славяново?

Нашата партия е и реакция на нацията за запазване на националното самосъзнание. Но няма как да не отбележим, че нашето учредяване стана дни преди това на мюсюлманския съюз в Славяново. По-важно е това, което вече ви казах – вмешателството на турския консул и давлението му върху общинския съвет в Сливен за арменския геноцид. Те са планирани действия, не е случайно – и партията в Славяново и Рибново – мисля, че това са комплекс от действия. В тези научно-изследователски институти, където се дават пари, случайни неща няма. Не искам аз създавам агресия. Но реално е така. Откъде-накъде турският консул ще ми праща да чета историята?!

Смятате ли, че създаването на още една партия допринася за обединяването на българското общество? Не го ли разединява повече?

Не. Щом са позитивни посланията ни, не. В учредителната ни декларация сме записали, че ще работим с всички български партии по даден проблем.

Това значи и с “Атака” и с ДПС?

Засега премълчавам. Но сме категорични, че с ДПС няма да работим. Но искам да ви обърна внимание на това, че след парламентарните избори “Атака” тихичко изчезна и сега се появи след Славяново?!

А създаването на вашата партия не е ли и реакция срещу новото управление на България?

Не, засега не е. Сега всички искат да бъдат с ГЕРБ. Но ние запазваме малко неутралитет. Който направи нещо добро за България, без значение от коя партия е, как да не го подкрепиш. Но е ясно, че ГЕРБ изсмукват електората на “Атака”, водят силна медийна кампания…

Ще участвате ли в следващите избори – първо тези за местна власт след две години?

Нека се учредим и регистрираме. Да, ще участваме. Хората, като ни припознаят – добре. Като не ни припознаят – пак добре.

петък, 2 октомври 2009

„Организация на обединената нация” се роди днес в Сливен

Инициативен комитет, начело с доскорошния общински съветник от "Атака" Петър Димитров и колегите му Иван Петров и д-р Емилия Симеонова, прие учредителна декларация за създаване на политическа партия „Организация на обединената нация” (ООН).

Комитетът се състои от 55 члена, съобщи пред журналисти Петър Димитров, който е брат на бившия депутат от "Атака" Митко Димитров. В една от залите на хотел "Брилянтин" дойдоха бизнесмени, учители, лекари, работници, които се обявиха срещу крайната ксенофобия и популизъм.

За ООН е добро всичко, което е добро за България, това е нашето символ-верую, каза Петър Димитров. Най-новата българска партия не е против участието на страната ни в НАТО и американските военни бази. Искаме обаче да чуем какво получаваме срещу това, каза Димитров.

След учредителното събрание активът на ООН се опозна на изискан коктейл.